Ако сте пропуснали началото, историята започва тук. Продължава в Епизод Първи. А това тук е Епизод Втори от „Да живееш…“
Зная или имам очаквания
Ние знаем, ние много знаем. Много сме живели, много сме видели, много сме научили, много сме се намъчили. Ние знаем, без да проверяваме настоящето. Ние винаги живеем в едно и също – миналото. Ако не оставим настрана очакванията, ние живеем в порочен кръг от самосбъдващи се пророчества. И колкото повече го правим, толкова повече доказателства имаме, че сме прави.
Ние знаем, ние не проверяваме новата реалност. Ето така се живее в Матрица – нашата собствена, изтъкана от очаквания за нерадости!
На мен ми отне много време да се науча да живея без да знам. Как се живее така? С непрестанна проверка на реалността и присъствие в настоящето. И сега се уча и добре, че има и добри учители – моите приятели!
От високите етажи
Колко е хубаво да имаш приятелки от „високите етажи“! На тях можеш да споделиш страховете си. Защо го правиш ли? Не е от скука. Ако знаеш на кого да споделиш, имаш шанса да пресечете заедно границата. „Висок етаж“не е високо токче – нищо лично, просто говоря за високо съзнание. Срещаш ги на пътя, ако си на него самият ти.
„Как знаеш, като не си проверила , даже?“ – Три пъти ме попитаха за един ден. Три различни гласа. Три пъти се отрекох от себе си и три пъти Гласът ми го напомняше. Чух и изпих чашата „лудост“ –
Проверка вместо очаквания
Отивам на срещата. Отивам на проверка. Неподготвена. Така се проверява.
Отиваш без да знаеш кой си ти и кой е там, отсреща.
С малко грим, без 5 часа избор на дрехи – какво толкова, нямам цел?! Без най-силното си комуникативно умение – думите на моя език.
Да става, каквото ще става – предавам се!
Всъщност не тръгнах съвсем без нищо. Носех си това, с което никога не се разделих, дълбоко в себе си – вярата в Любовта. Носех я, ама бях забравила, че я нося и затова не я развявах като флаг на манифестация. Тя просто си е в мен.
Вярата срещу очакванията
Ако не вярваш в Любовта, нямаш никакъв шанс да я срещнеш. Просто няма да я познаеш, няма да я чуеш, няма да я видиш. Който вярва, той развива умението да я открива. Откриването е и същевременния процес на създаване. Затова е магия.
Любовта не се появява, за да ни доказва, че съществува. Любовта се явява като награда само за вярващите в нея.
Първата стъпка е нашата, отговорността също!
Някой ме покани на вечеря. Предала се, неподготвена, незнаеща, неможеща, несъвършена, приех поканата. По-късно разбрах, че това е Любовта. Винаги ще остане онзи въпрос в главата ми, защото въпросите са само там:
Щях ли да я пропусна, ако не бях приела поканата за среща с Неизвестното, при това обезоръжена?
Не и по този начин, ако се бях поддала на „Правилата на очакванията“. Когато не „знаех“ я познах – нея Любовта!
