Стресът и общуването
Стресът е нормално да съществува преди или след нещо важно за нас – разговор, среща, събитие с решаващ изход.
Не е нормално нивото на стрес да бъде толкова високо, че да попречи да проведем адекватно комуникацията с другите.
Вълнуваме се, главата ни гъмжи от мисли. Какво ще отговорим, какво да не забравим да кажем, пропускаме да слушаме другия. Тялото ни е в стрес, умът ни е в стрес. Блокира и съответно минава на дежурен режим (не осъзнаваме). Срещата свършва, успешно или неуспешно за нас, а ние продължаваме да сме в стрес и неспокойни. Това оказва влияние и на следващите ни точки в деня.
Неовладявания стрес води до нов и съответно сътворява нови трудни ситуации.
Тишината
Първото и най-важно условие, за да говорим, да ни чуват и да чуваме е Тишината.
И това не е външната тишина, а тишината вътре в нас.
Да влезем на чисто в комуникация, означава да присъстваме тук и сега, да има тишина в ума ни вместо стрес. Да го освободим от всяка мисъл, която ни дърпа назад към миналото или напред към бъдещето.
Минала ситуация от преди малко или през деня или независимо колко назад във времето може да ни попречи да говорим изчистено и честно. Бъдещето е пълно с очаквания, цели, предположения и предубеждения.
Изчистване на мисловния поток
Медитациите помагат да прочистите ума си от всичко което е ненужно, минало и не се налага да ангажира ума ви. С медитиране упражните как своевременно да освобождавате излишните мисли за дадена ситуация и как да изберете само подходящото за вас. Мислите ни определят емоциите, както и емоциите ни водят до мисли. И двата процеса могат да бъдат познавани, осъзнавани и управлявани волево.
Без стрес
Разговор без стрес е възможен с достатъчно трениран ум. Умът се тренира с активност и покой. Тишината е покоя. Медитациите ви водят там. Практикувайте кратки медитации, както преди срещи, така и след тях. Не дръжте стреса в себе си. Той вреди на здравето ви.
