Майката е главен герой в живота ни
Всеки говори за майката, когато си обяснява житейските решения, преживявания и резултати. „Горките майки“- казват едни. „Да, живее майката“ – скандират други. А, трети не могат да се справят с войната между „обичам мама“ и „ненавиждам майка си“ цял живот.
Е, това е то: има майка, има проблем, но без мама по-лошо!
Аз самата съм майка. Имам майка(да ми е жива и здрава). Имам дъщеря. Дай Боже и тя, ако избере, да бъде майка! Разказвам това, защото ролята на майка играем както можем и както знаем. Ще ми се да съм знаела повече някога. Ще ми се майка ми да е знаела повече някога. Както казва една мъдра мисъл :
„Ако искате да промените света, започнете с родителите.“
Надявам се усещате, капана в това. Не можем да променим другите, нито миналото, но можем да създаваме живота си с повече знание и да предадем нататък промяната в модела. Днес споделям с вас една много ценна статия за това как отношението на майката към бащата определя порастването на сина в мъж и на дъщерята в жена. Или „мамино синче“ и „малкото момиченце“ завинаги(зависи от осъзнаванията). Статията съм разделила на части и започвам с първата, която е посветена на отношенията „майка-баща-син“. Статията е на детския психолог от Русия – Марта Луковникова.
Отхвърляйки бащата…
„Бащата има различни, но еднакво значими роли както за сина, така и за дъщерята. За момчето бащата е неговата самоидентификация по пол (т.е. усещането да си мъж не само физически, но и психически). Бащата – за сина това е родината, неговата „стая“.
Момчето от самото начало се ражда при човек от другия пол. Всичко, до което се докосва момчето в майката, му е чуждо по същност, различно от него самия. Майката преживява подобно чувство. Затова е забележително, когато майката успее да даде на сина си своята любов, напълвайки го с женския поток, иницииращ женските принципи, а след това го пусне с любов да отиде в родината си – при своя баща. (Между другото, само в този случай синът може да уважава своята майка и да ѝ бъде искрено благодарен).
Момчето под влияние на майка си
От момента на раждането до около три години, момчето се намира в полето на влияние на майката. Т.е. то се насища с женското: чувствителността и нежността. Способността за близки, интимни и дълготрайни емоционални отношения. Именно с майката детето се учи на емпатия (съпричастие към душевното състояние на друг човек). От общуването с нея се поражда интереса към общуване с други хора. Активно се инициира развитието на емоционалната сфера, а също така и интуицията и творческите способности – те също са в сферата на женското. Ако майката е била открита в своята любов към момчето, то впоследствие ставайки възрастен, такъв човек ще бъде грижовен мъж, нежен любовник и любящ баща.
След третата година
Обикновено след третата година майката пуска сина при бащата.
Важно е да се подчертае, че тя го пуска завинаги.
Да го пусне означава, че тя разрешава на момчето да се изпълни с мъжкото и да бъде мъж. И за този процес не е толкова важно дали бащата е жив или мъртъв. Бащата може да има друго семейство, да е далеч или да има тежка съдба. Случва се и биологичният баща да го няма и да не може да бъде до детето. Тогава има значение това, което майката чувства в душата си към бащата на детето.
Ако жената не може да се съгласи нито с неговата съдба, нито с него като с правилния баща на нейното дете, то момчето получава доживотна забрана за мъжкото.
Има ли компенсация
И дори правилна среда, в която то да се завръща, не може да компенсира тази загуба за него. Момчето може да се занимава с мъжки спортове, вторият съпруг на майката може да е забележителен и мъжествен мъж, възможно е дори да има дядо или чичо, които са готови да общуват с детето, но всичко това ще остане на повърхността само като форма на поведение. В душата си детето никога няма да се осмели да наруши майчината забрана. Но ако жената все пак успее да приеме бащата на детето си в своето сърце, то детето несъзнателно ще почувства, че мъжкото е нещо добро. Майката е дала своята благословия. Сега, когато срещне в живота си мъже: дядото, приятелите, учителя или новия съпруг на майката, момчето ще може чрез тях да се изпълни с мъжкия поток. Който той ще вземе от своя баща.
Образа на бащата в душата на майката
Единственото, което има значение, е какъв образ има в душата на майката за бащата на детето. Майката може да допусне детето до бащиния поток само при условие, че в душата си тя уважава бащата на детето си или поне се отнася добре към него. Ако това не се случва, тогава е безполезно да се казва на съпруга:
„Отиди да поиграеш с детето. Отидете да се разходите заедно“
и т.н., защото бащата няма да чуе тези думи, точно както и детето. Въздействие има само това, което е прието в душата. Благославя ли майката бащата и детето да имат взаимна любов един към друг? Изпълва ли се майчиното сърце с топлина, когато тя вижда колко детето прилича на своя баща?
Когато бащата получава признание, момчето започва активно да се изпълва с мъжкото.
Така развитието тръгва по мъжкия модел с всички мъжки особености, навици, предпочитания и нюанси. Т.е. сега момчето много започва да се различава от майчиното женско и все повече започва да прилича на бащиното мъжко. Така порастват мъже с изразено мъжко в себе си.“
Автор: М.В. Луковникова
Превод от руски: Виолета Спасова
Източник: http://econet.ru/articles/70850-otvergaya-ottsa
Продължава във втора част „Дъщерята“
Ако намирате написаното за ценно, споделете го и с други. Заради нас и нашия по-добър живот.
Благодаря!
