Грамофонните плочи
Обожавах това, когато бях малко дете. Половината от живота ми минаваше в това да правя нещо и в същото време да слушам приказка от грамофона. До ден днешен звучат в главата ми известните гласове на Слава Рачева, Жоржета Чакърова, Румен Рачев, Петър Петров и много други. Някои от тях, по-късно срещнах като мои учители в Академията. От тях научих много за говора, гласа, анимирането на звука, думите и силата им…много…Всичко, което днес практикувам в професията си, в живота си и предавам нататък.
Емоционален спомен
От слушането на плочите, емоционално помня удоволствието от чуваното, свободата да си вършиш нещо свое в това време и най-вече, уюта на място, което си избрал за това. Днес, когато работя в ефир или правя записи, нося със себе си това усещане и си представям как хората са някъде, вършат си своята работа и са свободни от ангажимента да те гледат или четат. Звукът в живота ни е като хубавото време – много е важно какво е точно, но не те отнема 100% от себе си и си свободен в действията. По-конкретно, ако ще гледаш на екрана, ако ще държиш книга в ръцете си и ползваш погледа си и в двата случая, е къде по-ангажиращо, отколкото ако просто си слушаш нещо.
Аудио книга
Написването на книга е ново предизвикателство в живота ми. Създаването на аудио книга си дойде естествено за мен. И двете са много повече труд, отколкото съм предполагала. Всъщност, изливането на съдържанието е най-лесното, ако има какво да кажеш, разбира се и ако вярваш в това. Формата на книгите е голям труд. Работата по тях, в този технически смисъл, те прави особено свързан с чедото ти. Точно, както отглеждането на детето. Раждаш го и вече го обичаш, но грижите по порастването му, те правят истински свързан с това ново същество. Връзка се изгражда в обгрижването на нещо. Книга за времето, първа част: „Нямам време да имам време“ бе отгледана с много любов от мен, Бианка Йовова-съавтор, София Попйорданова-дизайн, Силвия Кавданска-коректор и Нели Йотова-уеб дизайнер. Ще го усетите сами, когато гледате, четете и слушате.
За слушането
Не зная доколко българите имат нагласата да слушат аудио книги, но знам, че по света тази практика е много популярна. Аудио книгата е с няколко много ценни предимства:
Свобода: Пускаш записа и си работиш, почиваш, шофираш…
Пълна свобода на действието!
Без самота: Чуваш гласът на четящия.
В случая, това съм аз, един от авторите. Усещането, че не си сам и си подкрепен е незаменимо!
Без товар: По-лека е за пренос.
Дали е диск или флашка, линк за сваляне на компютъра, все е по-леко от една нормално тежка книга.
Вечно нова: Няма как да се измачкат страниците или да я залееш с кафе.
Има, хора, които много си пазят книгите. И аз съм от тях. Къде по-лесно е, обаче да не мислиш за това. Аудио книгата не може да бъде захабена и състарена, както книжния формат.
По-ниска цена: Каквито и да са причините за това…
Цените на аудио книгите са по-ниски, сравнено с печатните.
Екологично щадяща: 36 аудио книги спасяват едно дърво.
Популярната статистика твърди, че едно дърво се отсича за всеки 9000 листа хартия.
И звучи, ето така:
Предлагам ви да чуете една глава от книгата „Нямам време да имам време“. Тя е за връзката между безпорядъка и липсата на време, както и какво можем да променим в наша полза.
Ако намирате написаното за ценно и полезно, споделете го и с други. Заради нас и нашия по-добър живот.
Благодаря!
