Пътеводител по осъзнаване от Калина Стефанова
Привличаме се, отблъскваме се. Харесваме се, не се харесваме. Какво търсим? Какво намираме? Какво не намираме в другия? А, в себе си? Колко сериозно е някой да стане близък с теб, а после да те игнорира? Какво означава това? Има ли тук някой някаква вина?
Как става така, че първо привличаме някого, а след това преставаме да бъдем интересни? Темата ми бе подсказана от един от вас, читателите на Медитация и здраве-пътеводител по осъзнаване. Получих писмо. Винаги се радвам и откликвам на обратните ви връзки. Ще се радвам, ако и вие споделяте. Ето моят отговор за харесването и обръщането на гръб.
Майка, която не може да приеме бащата на своето дете, не може напълно да приеме и детето. Затова тя не може да го обича с безусловна любов. А тогава детето губи достъпа и до двамата си родители. Сега отношенията с майката ще бъдат тежки вътрешно. Детето или ще угажда на майката, боледувайки често (като така „изгаря“ агресията към майката), или активно ще протестира. Но нито в първия, нито във втория случай няма да има открита любов между майката и детето.
Всеки говори за майката, когато си обяснява житейските решения, преживявания и резултати. „Горките майки“- казват едни. „Да, живее майката“ – скандират други. А, трети не могат да се справят с войната между „обичам мама“ и „ненавиждам майка си“ цял живот.
Идеята за сигурността е една от най-големите илюзии, на които ни се иска да стъпим. Сигурността „работи“, чрез страховете ни. Застрахователния бизнес затова е толкова успешен. Идеята за сигурността е най-добрият манипулатор на човешките мисли, емоции и поведение. Няма да ви поведа към това, че сигурността не съществува, а към това да разчоплим какво истински ни липсва, всъщност и генерално го наричаме „сигурност“.
Съвместният живот, партньорството, бракът могат да бъдат наш дом или наш затвор. Зависи кога сме направили своя избор – преди или след влюбването. Споделям с вас този откъс от книга на Гари Чапман. Надявам се да внесе повече осъзнатост в партньорските ни отношения.