Има хора, за които моите текстове са като учебник, а аз учител. Може и така да е, но предлагам, преди всичко да се посмеем заедно и по отделно на това. Преди време, дъщеря ми ме наричаше „мама-гуру“. Забавляваме се. Но е важно за мен, че написаното е заради мен, а другите какво ще си открият в него, не е моя работа. Има едно нещо, което ме отличава от хилядите пишещи за осъзнаване. Не се крия зад думите. Не ми е важно да ме харесват, важно ми е да живея, за каквото пиша и пиша само, каквото съм преживяла. Истината е важна за мен.
Осъзнаване на практика
Да живееш, каквото си написал е повече от истина.
Когато създадох този сайт (някога като личен блог) и започнах да пиша , си обещах и обещах, че това е заради мен самата и е споделяно с другите, но няма да ставам роб на матрица, изисквания, задължения, които ще ме откъсват от свободата и автентичността ми.
Аз не съм „най-добрият ви приятел“, който всеки ден на закуска ви поднася умнотии. Не съм и от „модния бизнес“, чрез „спамене“…
Не ми е важно да ви накарам да плащате за това, което на мен ми носи удоволствие. По-важно ми е вие да живеете вашия живот истински, провокирани от написаното тук. Защо? Защото ми се живее сред по-осъзнати хора, в по-добрия за мен свят.
Това е живот, не работа
Затова и повече от месец не съм писала нищо тук. Гмурнах се дълбоко в живеенето, на каквото съм изписала. Осъзнаване на практика. Не, че преди не живеех, но дойде време да съм невидима и тиха, за да чуя най-финия звук и да провидя тайните в общуването ни. Не знам дали ще успея в един текст да напиша всичко и дали ще е точно днес, но не е и нужно.
Къде съм днес?
Тук, където имам всичко. Цял живот съм вървяла към това място в мен. Получавах, давах, търсех, намирах, пропусках. Учех се и поучавах, наблюдавах и съобразявах. Осъзнавах и осъзнавам.
Плашех се и продължавах.
Плаках, разплаквах, умирах и се прераждах. Нямаме нито един грешен ход, нито една изгубена секунда. Там сме, където сме, защото това можем и това е най-доброто в този миг. Всеки, който ме познава, знае, че съм осъзнат
Фен на Любовта
Че друго има ли?
Винаги сме в нея, но не я живеем, ако не я познаваме.
Не я ли познаваме, не можем да я създаваме. Не я ли създаваме, не можем да сме в нея, въпреки, че всичко е любов. Да се появи и да ти е радостно, без да я разпознаеш.
Трейлър
Да й обърнеш гръб. После да я догониш. Да я спреш и да й се представиш. Да се запознаете и да продължите заедно. Срещнах я, създавам я, живея я, опазвам я, грижа се за нея. И тя за мен. Осъзнато живея в любовта.
Има я, защото не повярвах на другите.
Разсърдих им се, даже, че са ме лъгали и Тя, Любовта, ми напомни за себе си…Тя ме спря и ми се представи отново – присъстваща във всяка грешка и всеки грешник по пътя ми към Нея.
Прошката е билета за продължението. Иначе на входа, всеки е добре дошъл.
Какво осъзнаване преживях и интегрирам (не става без последните две действия), а сега и предавам нататък!?
Нека историята започне сега!
Епизод Първи: Да и Не, и ДА
Осъзнаване на свободата да бъдеш себе си, различен от вчера и утре. Мога да меня мнението си, но оставам автентична. Когато получих поканата, веднага казах „да“…и се започна „филмът в главата ми“. Миналото е живо под формата на страхове, които упорито ни бранят от настоящето….(целият текст)
Епизод Втори: Правилата на очакванията
„Как знаеш, като не си проверила, даже?“
Три пъти се отрекох от себе си и три пъти Гласът ми го напомняше. Колко е хубаво да имаш приятелки от „високите етажи“, които ти напомнят, че невъзможното е само непроверена възможност!…Осъзнаване на настоящето и невалидността на миналото, когато идва нова любов.(целият текст)
Епизод Трети: Обезоръжена или как се среща Любовта
Осъзнаване на страховете, които ни вкарват в директна война с това, което най-много желаем – любовта. Отивам на среща. Нямам оръжие. За какво ли ми е нужно? Ще се бием ли? Май, яко са ме млатили преди?
А, да, спомням си и не мога да забравя!
А, трябва ли?“…(целият текст)
Епизод Четвърти: Гневът и прошката
Осъзнаване за скрития гняв и недадената прошка. Защо ми се случи сега – болестта?! Какво ми казва тялото? В Любовта се влиза чист…(целият текст)
Продължава се само „на чисто“.
Не си ли чист, замърсяваш и новата среда с бацили. Помня една своя мисъл и тя е:
Ако в прясна храна сложиш малко вкисната, цялата ще се развали. Ако във вкисната храна, сложиш малко прясна, няма да стане цялата прясна.
Така е тук, с материята, мислите, емоциите. Със Светлината е друго:
Малка светлинка отменя тъмнината. малко Тъмнина не отменя Светлината. На чисто е когато всичко си видял, приел и пуснал…
Епизод Пети: Да си щастлив сред нещастни
Искаме да изберем подходящото време, ама не става, защото такова няма за абсолютно всички. Едни са щастливи днес, други пък не. Останалото е да ти стиска да си щастлив!(целият текст)
Епизод Шести: Език мой, езици наши
Епизоди, епизоди… Отвъд думите в главите ни, има любов, много любов, за всеки. Как непонятният език, култура, възраст на една 93 годишна германка ме научи какво е любов…(целият текст)
