Пътеводител по осъзнаване от Калина Стефанова
Медитациите помагат да преминете по не толкова лесния, но изключително ценен процес на прощаването. Не сте сами. Напътствани сте с думи и енергия. Важно е да не мислите, а просто да чувствате. Прошката е свързана с емоциите, тя не е свързана с логиката.
Думите „жертва“ и „насилник“ винаги и във всеки събуждат някакъв емоционален отклик: страх, възмущение, възхита, съжаление. Надали има човек, който остава нереактивен, осъзнавано или не, към идеята за тях. Защо реагираме? Защото ни е познато. Малко или много, всяко човешко същество носи този модел в себе си. Човешка история, човешки отношения. Жив живот със сила и слабост. Живот – игра на надмощие, доминация и влияние.
Има ли щастието цена? Как е възможно? Нима щастие, любов, здраве, късмет струват нещо? Никой не ги продава, че да си ги купим с пари. Така е, само че в света на обмен, не получаваме, ако не даваме. Ние живеем в свят на обмен, така че загуба на време е да се цупим, че нещата струват нещо, без значение дали са вещи или не. Всичко има цена и за всичко първо плащаме, после получаваме. Знаете ли защо?
Зa да бъдеш себе си, се иска смелост, кураж и сила. Защо? Пак ще напомня: Защото не са много онези, които ще срещнеш по пътя си. Ако е много силно чувството ти за принадлежност към групата, ще си следваш правилата на стадото и ще си плащаш данъка за това. Някой ще те води за носа, но пък няма да си сам на пътя. Е, няма да те води в твоята посока, а в своята си. Ще обслужваш чужд сценарий. Ще играеш масовка в нечий чужд филм, вместо главната роля в собствения.
Медитация-молитва за любов към себе си и другите. Думите на благодарност освобождават нашата енергия под формата на любов и я изпращат до нашето и сърцата на другите.
„Много добре те познавам!“
Чували ли сте някога нещо подобно? Е, това е най-голямата лъжа. Най-голямата заблуда, повод за разпри и битки. Някой да знае по-добре от теб кой си ти и какво е добре за теб?
Целият ни живот е разположен между знание и незнание. Знанието ни заблуждава, че сме нещо повече от някого и ни вкарва в капана на „погубващото его“. Незнанието пък е най-страшния ни страх. Има ли нещо по-плашещо от неизвестното? Познаваме нещо си от някого – от преди малко, от преди, от миналото. Кое точно ни кара да вярваме, че знаем и го познаваме?