Милиарди стъпки
Правим милиарди стъпки в живота си. Вървим по проправени пътища. Вървим по абсолютно нови непорочни места и първи правим път за някъде, за някого. Но всяка стъпка е наше лично прохождане.
Не може друг да извърви нашите стъпки, по собствения ни път.
Но този текст не е за първото прохождане. Той е за стъпките, които всеки от нас извървява отново и отново и това винаги е нов път. Нищо, че може да сме го минавали хиляди пъти. Той винаги е нов и винаги научаваме нещо ново. Този текст е посветен на хората, които искат да помогнат на други бързо да се научат, бързо да пораснат, бързо да осъзнаят, бързо да се променят…но
Всяка стъпка е лична
Когато родител учи детето си да ходи, той го прави в началото с него, плътно до него изминавайки разстоянието от точка А до точка Б. После оставя детето на точка А и го очаква на крайната точка Б, като го насърчава да извърви пътя само и това може да се повтори многократно до успешен завършек на тази задача.
Забележете! Когато си учител, ти многократно извървяваш пътя между „точката на незнание“ до „точката на знание“. Не стоиш през цялото време на точка Б, подвиквайки:
„Айде бе, какво правиш още на точка А, за какво ти е да стоиш на точка А? Виж, на точка Б е по-високото ниво!“
Ето, това най-често правим, когато даваме акъл, съвети, философстваме и не оставяме другите да извървяват своя самостоятелен път от точка А до точка Б!
Наблюдател на стъпките
Да бъдеш спокоен наблюдател, практикувайки живота си споделено, те прави най-достоен учител. При всяко положение, учещите се сами виждат, чуват, взимат, интегрират и живеят това, от което те имат нужда в този момент.
Останалите само служим на неведомите пътища на другите, за което те нищо не ни дължат.
Защото всяка стъпка е „лично прохождане“.
Не можем да помогнем насила. Не можем да променим насила. Не можем да научим насила. Всяка промяна се случва, когато всичко е готово за нея. Не по-рано, не по-късно. Точно във времето си.
