Един по-добър свят?
А, какво е да направиш света по-добър? Откак се помня, се чудя защо все нещо ме смущава в това и не е не-вяра или липса на надежда…Даже съм сигурна, че без да се амбицирам и боря,
Аз самата правя света по-добър…Ама как – не знам, какъв – не знам, само го усещам…
Има някакво „смущение в звука“? Докоснах се и до отговора на въпроса си:
Как може някой да си мисли, че знае какво е по-добър свят?
Идея за по-добър свят
Да се вторачиш в идеята, че знаеш какъв светът е по-добър, е не по-малко ужасно от това да правиш света по-объркан. (Всъщност и двете са невъзможни!)
Моето знание до момента е, че правиш света „по-добър“ като просто си в съзвучие с това, което правиш (каквото и да е) и сърцето си.
При това, правиш само своя свят по-добър. Ти знаеш за себе си какво е Добро. Другите знаят за тях. Никой не може да ти направи света по-добър или ти неговия.
Да ти е леко и свободно.
Това е да ти е добър света. Да подчертая – аз как се чувствам от това, което правя, не другите как мен ме карат да се чувствам от това! В намерението е, не в начина по който някой те отразява…
Като цяло:
Светът е съвършен
Светът няма нужда да е по-добър, нито може да е по-лош! Това си е мания за величие отвсякъде. Ама пусто, като така и така сме родени творци, с ум и его. Носът ми е безпогрешен за онези, които „правят света по-добър“, борят се за това и онова, а какво стои в дълбокото?
Как да бъда важен? Как да бъда специален? Как да покажа, че съм повече от другите? Искам да спасявам? Подобрявам света.
И защо? Липсва ни мисията в живота ли? „Избирам си тази – ха, така! Сега съм по-добър, че вчера не се харесвах достатъчно!“
Да не мислите, че говоря за другите? Говоря само за себе си, аз другите не ги познавам толкова добре. А и не ме срам да съм по голо Его.
Душата ми винаги е с мен и не ме е страх от умиране на превъзходството.
Не пипайте моя свят
Често се моля, да не ми правят света „по-добър“. Просто да уважават твореца в мен, дори когато това значи нищо да не правя. Разбира се, това е неразделно от моето доверие към другите, каквито и да са, каквото и да правят.
Та светът няма да стане по-добър! Това е шега! Може да става различен, но и това е под въпрос.
И все пак, тайно си мечтая за един по-добър свят. Този, в който ти уважаваш мен и аз уважавам теб, вместо да се поправяме. Кой съм аз, че да знам по-добре за теб, кой си ти че да знаеш по-добре за мен?
Избираме пътя си, не и края му!
