чуй тук
♪Как се приема нежелана промяна
Вятърът на промяната
Преди години, когато дъщеря ми беше малка, често гледахме заедно филма „Шоколад“ с Жулиет Бинош. Тя ми обърна внимание, че майката и дъщерята във филма й напомнят на нас. Когато задухаше Северния вятър и идваше поредната промяна в живота им. Ние също се научихме да живеем гъвкаво с променящия се свят и не се страхувахме сами да предприемаме промени. Когато настъпеше времето за промяна…Кога ли пък не е време за промяна? Промяната –
Най-сигурното нещо на света
Най-плашещото ни нещо от света и също така, единственото, от което не можем да избягаме, да се скрием, да подкупим, да спрем. По-добре да се сприятелим с промяната!
„Не обичам промените. Не ги обичам. Мразя ги. Стресират ме. Плашат ме.“
Това са мои думи от далечното ми минало. Случи се нещо неочаквано, насред „голямата ми любов“. Скоро се бях дипломирала, но не работех. Отглеждах бебето си. Бях отдадена на дома, на семейството и изведнъж „падна бомба“. Всичко се разпадна, имам предвид „голямата ми любов“. Тогава вярвах, че това е всичко. Животът ми изгуби форма като пясъчен замък, достигнат от голяма вълна. Изведнъж заседнах между етажите.
Засядане
Стоях в една празна стая с едно легло, едно бюро. На бюрото имаше пишеща машина и ваза с цветя. Мисля, че някой ми ги даде след като ме изписаха от болницата. Стоях и оглеждах стаята, оглеждах живота си. Стаята беше с тапети на цветя. Изведнъж в главата ми се появи мисълта:
„Стени като цветя. Цветя като стени.“
Написах го бързо с пишещата машина, на листа в нея. В този момент осъзнах, че в живота ми се настаняват студа, безразличието, игнорирането, безнадеждността, отчуждението. Бях готова за „строител на стени, имитиращи градини“. Бях готова с маската „усмихнато лице, криещо тъжно сърце“. Познато ли ви е това? Представих си целия живот нататък така, а бях само на 22.
Скок
Скочих от стола, взех едно въже за скачане, което стоеше захвърлено в ъгъла и започнах неистово да удрям по дюшека на леглото. Удрях и плачех. Плачех и чистех душата, сърцето, ума, тялото. Изхвърлях, освобождавах. Правех избора:
„Няма да живея в болка.“
Беше първото нещо, което същността ми подсказа като стъпка към приемане на промяната. Разбира се, че първо ще се разгневя, защото бях сърдита на целия свят. Радвам се, че нещо ме накара и да го извадя от мен. Нищо особено, но го направих и после продължих. Разбрах, че няма да мине без
Приемане на промяната
Има промени, които искаме, защото сме готови за тях. Има промени, които ни се появяват изневиделица и не сме готови за тях. Има два пътя:
Единият е да поемеш към „приемане“ на промяната. Другият е да стоиш „закован“ в гнева, тъгата, страха, срама и миналото.
А, кой да живее вашия живот, ако отсъствате от него?
И така…приемане на неизбежна промяна. Понякога не можем да контролираме нещата и хората около нас. В такива случаи вместо да се гневим, страдаме и бунтуваме е по-добре, здравословно и жизнеутвърждаващо, да приемем промяната. Но как?
Всяка промяна, желана или нежелана е шок.
За да се пренастроим към новите условия, ни е нужно време за адаптацията, но и позволение, вместо съпротивление. Всяка болка, която изпитваме е свързана със съпротива към новото, чуждото, различното.
Първа среща с Промяната
Още с нашето раждане, се срещаме с болката. Излизаме от утробата на майката и изведнъж – въздух в дробовете ни, светлина в очите ни, някой ни докосва, температурата е различна, всичко е ново. Усещаме го като болка. Проплакваме, защото не искаме промяната, свикнали сме с предишното. Каквото и да е то, познато ни е и това го прави по-комфортно от новото. Но това е ново начало. Всички ние се радваме, когато бебето проплаче, защото това е признак на живот. Е, при всяка промяна, преживяваме същото – нежелано събитие, болка от шока, но и начало на нещо ново.
За да приемем промяната е нужно да осъзнаем, защо й се съпротивляваме, също така, да приемем, че това е нормално.
Затова ви напомних началото на всеки човешки живот. Така е било и така ще бъде.
Всяка промяна в живота ни идва, за да ни придвижи нататък, по нашия път.
Всички ние сме тук, за да изживеем живота си учейки се как да го живеем. Когато някакъв етап е приключил, нужно е да продължим към следващия. Често е можело само да инициираме промяната или поне да сме готови за нея, но умът ни предпочита да се фиксира върху това, как да запазим сегашното положение.
Умът към Промяната
Страхуваме се, не вярваме, че е добро за всички нас и че нямам как да стоим само на едно място. Ние сме създадени, като променящи се същества. Ако не беше така, щяхме просто да стоим като една точка, която не диша, не се движи и въобще – нищо. Но не е така. Във всеки миг, промяната е факт.
Да не приемаме промяната е като да отричаме живота и движението му, да отричаме себе си.
Големият ни страх, че след промяната ще се окажем на място и време, където може да сме сами, безпомощни и няма да е толкова добре, колкото преди. Това е голямата заблуда. Там, от другата страна вече има някой като нас, който ни чака или поне знае, че не е страшно. Каквото и да става в живота ни, никога не сме сами, без подкрепа или неспособни да продължим. Нужно е да отворим сетивата си, за да видим новите хора, новите възможности, прелестите на продължението.
Никой не знае какво го очаква занапред. Познаваме само миналото си и се вкопчваме всячески в него. Това прави още по-труден живота ни. Новото идва, когато пуснем старото. Виждаме напред, когато отвърнем погледа си от гледането назад.
Как ще видим красотата нощното небе с Луната и звездите, ако тъгуваме за деня и Слънцето?
Поемате ли пътя към приемане на промяната? Подготвила съм специална медитативна практика за това.
Получи и ти
Всеки абонат на сайта, ще я получи в следващия Бюлетин(April, 2019). Очаквайте я в пощенските си кутии и не забравяйте да проверите, дали писмото не е отишло в кутията „спам“ или „реклама“!
Ако все още не сте абонат, може да промените това, с регистрация тук. Не ви досаждам всеки ден или всяка седмица.
Очаквам ви! Очаквайте ме!
„Нямам време да имам време“
Можете да разгледате, чуете части и ако имате нужда да си я поръчате тук.
