чуй тук
Когато не си бил обичан
Проблемът с любовта винаги идва поради една единствена причина – идеята „как трябва да бъдем обичани“. Преди „трябва“ стои „имам нужда“, а тази нужда се е появила като модел в детските ни години. Независимо кой в какво семейство е израснал, всеки е имал своите емоционални преживявания с получаването или не на любов от своите родители и по-широкия семеен кръг. От там са нашите спомени, наблюдения, идеали, мечти, разочарования, вярвания, модели.
Любов, его, детство
За съжаление, оформянето на идеята ни за любов е свързана и с появата и развиването на нашето его. Казвам за съжаление, защото много рядко това его расте в здравословна среда и съответно то не придобива здравословните размери. Малко за егото – не веднъж в този сайт е ставало въпрос за разликата между его и егоизъм. Накратко напомням, че
здравословно его е онова, което ни помага да означим себе си като отделна и различна личност, която да има своето място в групата. Егото се грижи за оцеляването на тази уникалност.
Най-често обаче, поради незадоволени базови потребности (като признание, принадлежност, докосване и др.), егото се изражда в нездравословно .
Как да разберем дали е така?
Много просто:
Вярвате ли, че сте повече или по-малко от друг?
Независимо от ситуацията. Тук не иде реч за сравняване на способности и постижения. Става дума за нормално човешко уважение и зачитане личността на другия. Ако, това ни убягва, все е от болно его, проявяващо се в чувство за малоценност или суперценност. Тук няма да говорим за проявите на всичко това, а ще продължим с връзката на егото с любовта и вярването как е „правилно“ да бъдем обичани.
Търговия с удоволствия
И така, с появата и развиването на нашето его, сме наблюдавали неведнъж действията „даване“ и „получаване“. Те са свързани с удоволствие или неудоволствие. Също като в любовта – удоволствието. Точно тук идва „бъга“ в системата. „Ако ме обичаш, ще ми дадеш удоволствие. Ако не ми го даваш, значи не ме обичаш.“
Колко е лесно за големите да управляват чрез това малките! Чували ли сте израза:
„Ако ме обичаш…(тук идва искането, изискването)“ ?
Ужас! Един път е достатъчен и си в търговския процес. Може и за цял живот. А:
„Кого обичаш повече?“ – (значи трябва да мерим с нещо!)
Чували ли сте думи, които винаги са изказвали недоволство от вашите действия като дете? Възможно е.
Глад за любов
А, познавате ли ситуации, в които не директно към детето, но пък то е наблюдател на себичен баща и майка-жертва? Момент! Другото е не по-малко оказващо влияние: Майката-майка и бащата-дете. Ревнив баща, майка-слугиня. Бащата, вечно доказващ своята мъжеспособност и конкурентност със сина. Майката, която никога няма да надебелее и остарее, защото винаги ще е в светлините на прожекторите.
Някой винаги се моли за повече любов.
Колко жалко! Защото, ако от самото начало имаме емоционално интелигентна среда, много по-вероятно е да се научим на уважение, съчувствие, отстояване на граници, но и зачитане границите на другите. Да осъзнаем, че любовта е чувство и състояние,не просто изблик на емоция, според стимул за удоволствие.
Любов не се доказва, нито получава по заслуги!
Гладът ни за любов се ражда още тогава. Само че, цял живот след това се опитваме да задоволим този глад за любов, според сътвореното ни определение за любов, а не истинската любов. Затова и става така, че не може да ни угоди живота. Колкото и да ни дава. То е като да храним не бебето, което е истински гладно, а нещо друго, което дори не е „бебето“, а бездънна яма.
Факт – нездравословното его е бездънна яма. Няма нахранване.
Порочния кръг на семейната обич:
Когато не си бил обичан от родител така, както ти смяташ, че е трябвало, ако не простиш, когато го осъзнаеш, когато си готов, влизаш в порочния кръг на модела:
-
Аз ставам много обичащ и добър, за да заслужа любовта. (Или студен и хладнокръвен външно, а дълбоко раним вътрешно.)
-
Никой не е по-добър и по-заслужаващ от мен любов и затова не може да получи моята любов. (Възможна е външна нежност, но вътрешна жестокост)
-
Аз съм също така сигурен, че не заслужавам да бъда обичан, така е от малък и не позволявам това за себе си.( Не можем да създадем дълбоки и интимни отношения за дълъг период)
-
Моята любов заслужават само онези, които са били до мен, когато ми е било трудно някога. (Оставаме завинаги зависими от първородното ни семейство.)
-
Никой не заслужава повече от тях моята любов. (Те влияят на личния ни живот законодателно.)
-
Никой не може да ме обича, както те мен. (Обречени завинаги)
-
Когато(ако) стана родител, никой няма да обича детето ми, както мога само аз.
Така оставаш завинаги в кръга на семейството: от крайност до крайност – силна обич и значимата не-обич.
Когато говорим за семейство,
не правим разлика между много отдадени родители и тотално игнориращи.
Щетите са еднакво значими.
И, разбира се, преди да сте се почувствали „прецаканите“ или „превилигированите“, нека отбележа, че почти всеки от нас носи белезите от „несъвършено родителство“. Никой не знае как да бъде родител и колкото и да иска да поправя „грешките“ на своите родители, обикновено е преувеличено и съответно е различна, но пак „грешка“.
Резултатът:
Много добри и обичащи хора „наказват“ себе си и околните повтаряйки същия модел:
„Не даваме на другия любовта, която на нас не са ни давали“
или „Изискваме до край тази любов“ и също така, „Обсебваме с такава любов“, без да зачитаме нуждите на другия.
Има ли изход:
Винаги. Казва се прошка, през осъзнаване, съчувствие към „ семейството“, но и пускане – да остане в миналото.
Да простиш на родител или „значимият друг“ е точно толкова освобождаващо, колкото да приемеш своето съвършенство и абсолютна заслуженост да бъдеш обичан и обичаш.
В затворения кръг не се спасяваме, оцелява се до сигурната самота. Освобождаването на прошката е завинаги, защото всяка прошка е порастване.
Ще бъда ли някога обичан?
Когато си дадем сметка, че никой не ни е виновен и също така започнем да работим по осъзнаване на истинската любов, истинското партньорство, между личности със здравословно, а не алчно его, ще се почви и тя – нашата любов.
И знаете ли кое е най-хубавото: тя ще ви достави точно това, от което вие имате нужда, ще ви нахрани, но без да сте го изисквали.
Когато се връщам назад към пътя на моето его, сега изпитвам само благодарност, както към миналото, така и към настоящето. Може да бъдете щастливи, че не познавате дълбоко драматичната и многострадална Калина. Нея ще запазя за себе си, в дневничето на моя живот, разбира се с любов и към нея.
Тук може да слушаш и практикуваш
♪ Медитация за приемане и любов към себе си
Ако намирате написаното за ценно, споделете го и с други. Заради нас и нашия по-добър живот.
Благодаря!
Полезни връзки по темата:
