Трето откровение
Как е възможно хората да се обичат, а после да се мразят?
Не ми се е случвало да намразя някого, когото съм обичала. Знам, какво е да усещаш болка, че обичаш някого, а той не е добър за теб. Как става така, че обичаме този, който не е най-добрият за нас? Дали не съм намразила себе си?
Какво се обърка? Как се обърках?
Обикнах те, просто те обикнах. Без да те познавам много, без да зная защо, просто те обикнах. Защото улученото ми от Амур сърце не е знаещо. В сърцето няма въпроса „защо“, там няма въпроси. Казват, че любовта е сляпа. Не е сляпа. Безумна е. Няма Ум в любовта. Но и умът се появява по-късно. Готов да участва.
Ето го объркването!
Умът ми е имал своя идея кого, какво и как да обичам. И започвам да искам ти, когото съм обикнала (без да знам защо), да бъдеш тази идея. Да си, да се превърнеш в нея…моята идея за любимия мъж…целия текст: Не искай да съм друга, не искам да си друг
Четири откровения за любовта:
