Пътеводител по осъзнаване от Калина Стефанова
Споделям това, заради всички, които се боят, че стават асоциални и изолирани, поради духовното си развитие. Всъщност, няма друг начин. Една промяна води до много други промени. Познавам доста хора, които стоят на прага и все още не могат, не смеят, страхуват се да пуснат живота, който до момента са сътворили. Разбирам и знам: иска се смелост. Но също така зная – там от другата страна някой вече те чака.
Идеята за сигурността е една от най-големите илюзии, на които ни се иска да стъпим. Сигурността „работи“, чрез страховете ни. Застрахователния бизнес затова е толкова успешен. Идеята за сигурността е най-добрият манипулатор на човешките мисли, емоции и поведение. Няма да ви поведа към това, че сигурността не съществува, а към това да разчоплим какво истински ни липсва, всъщност и генерално го наричаме „сигурност“.
Събират се посоките, изчезват времената и се случва онази тишина, покой, релакс, безвремие…Колкото и да искам да избягам от моите опитности, все тях ще ви поднасям, защото аз това имам. Медитиране е само и единствено ваша лична опитност. Няма смисъл да сравнявате и сверявате. А, когато казвам, че където отиваш, оттам трябва да дойдеш, имам предвид, че ви е нужно някакво относително спокойствие и равновесие, за да влезете в „храма на душата“ си.
Предлагам ви три идеи за това. За всеки е различно, какво значи да е „доволен“. Също така, зависи от множество фактори, на които сега няма да се спираме. Но…има начини да намерим своите подходи, входове и изходи, така че да сме в доволство, както в началото, през деня, така и в края му. Най-честата причина […]
Има ли начало, има и край! Има „начала“, които поставяме сами, както и „краища“, които ние решаваме. Има „начала“, които не зависят от нас, както и „краища“, които животът ни поднася, без да ни пита. Повечето хора мечтаят да контролират живота си. Мъдрите осъзнават, коя част от него може да бъде управлявана и коя просто […]
Историята започва тук. А това е Епизод Първи от „Да живееш…“ ДА Когато получих поканата, веднага казах „Да“…и се започна „филмът в главата ми“. Миналото е живо под формата на страхове, които упорито ни бранят от настоящето. Просто покана за кафе. Просто усмивки със съгласие. Просто размяна на телефони и….следващото денонощие, с безсънна нощ, бе завладяно […]