Пътеводител по осъзнаване от Калина Стефанова
Идеята за сигурността е една от най-големите илюзии, на които ни се иска да стъпим. Сигурността „работи“, чрез страховете ни. Застрахователния бизнес затова е толкова успешен. Идеята за сигурността е най-добрият манипулатор на човешките мисли, емоции и поведение. Няма да ви поведа към това, че сигурността не съществува, а към това да разчоплим какво истински ни липсва, всъщност и генерално го наричаме „сигурност“.
Скочих от стола, взех едно въже за скачане, което стоеше захвърлено в ъгъла и започнах неистово да удрям по дюшека на леглото. Удрях и плачех. Плачех и чистех душата, сърцето, ума, тялото. Изхвърлях, освобождавах. Правех избора:
„Няма да живея в болка.“
Беше първото нещо, което същността ми подсказа като стъпка към приемане на промяната. Разбира се, че първо ще се разгневя, защото бях сърдита на целия свят.
Проблемът с любовта винаги идва поради една единствена причина – идеята „как трябва да бъдем обичани“. Преди „трябва“ стои „имам нужда“, а тази нужда се е появила като модел в детските ни години. Независимо кой в какво семейство е израснал, всеки е имал своите емоционални преживявания с получаването или не на любов от своите родители и по-широкия семеен кръг. От там са нашите спомени, наблюдения, идеали, мечти, разочарования, вярвания, модели.
Ех, че често го казваме, нали? А, по какъв повод? Вие си знаете, само си проверете пак: Дали това, за което нямате време не е нещо важно за вас; нещо, което отдавна желаете; нещо, което отдавна отлагате? Не се натъжавайте! Нормално е. Трудно се намира време за промяна. Промяната е най-желаното и най-отритваното и изоставяно […]
Всеки може да причини болка на някого и всеки може да прости. Всеки. Няма по-добри и по-лоши. Има по-неосъзнати и по-осъзнаващи. Нужна ли е прошката? Не зная. На вас нужна ли ви е? Този текст, упражнение и медитация са за онези, които осъзнават необходимостта от прошка. Онези, които все още копнеят за мъст и наказание, за въдворяване на справедливост по техен или други начини, точно сега, все пак имат шанс да прозрат ненужната тежест на обидата, безсмислието на товара от миналото, унищожителната сила на спомените и най-вече потенциала на живота след прошката.
Думите „жертва“ и „насилник“ винаги и във всеки събуждат някакъв емоционален отклик: страх, възмущение, възхита, съжаление. Надали има човек, който остава нереактивен, осъзнавано или не, към идеята за тях. Защо реагираме? Защото ни е познато. Малко или много, всяко човешко същество носи този модел в себе си. Човешка история, човешки отношения. Жив живот със сила и слабост. Живот – игра на надмощие, доминация и влияние.