Идеята за сигурността е една от най-големите илюзии, на които ни се иска да стъпим. Сигурността „работи“, чрез страховете ни. Застрахователния бизнес затова е толкова успешен. Идеята за сигурността е най-добрият манипулатор на човешките мисли, емоции и поведение. Няма да ви поведа към това, че сигурността не съществува, а към това да разчоплим какво истински ни липсва, всъщност и генерално го наричаме „сигурност“.
Има ли любов след влюбването?
Съвместният живот, партньорството, бракът могат да бъдат наш дом или наш затвор. Зависи кога сме направили своя избор – преди или след влюбването. Споделям с вас този откъс от книга на Гари Чапман. Надявам се да внесе повече осъзнатост в партньорските ни отношения.
Как се приема нежелана промяна?
Скочих от стола, взех едно въже за скачане, което стоеше захвърлено в ъгъла и започнах неистово да удрям по дюшека на леглото. Удрях и плачех. Плачех и чистех душата, сърцето, ума, тялото. Изхвърлях, освобождавах. Правех избора:
„Няма да живея в болка.“
Беше първото нещо, което същността ми подсказа като стъпка към приемане на промяната. Разбира се, че първо ще се разгневя, защото бях сърдита на целия свят.
Нямам време за промяна
Ех, че често го казваме, нали? А, по какъв повод? Вие си знаете, само си проверете пак: Дали това, за което нямате време не е нещо важно за вас; нещо, което отдавна желаете; нещо, което отдавна отлагате? Не се натъжавайте! Нормално е. Трудно се намира време за промяна. Промяната е най-желаното и най-отритваното и изоставяно […]
Моделът „Жертва-насилник“
Думите „жертва“ и „насилник“ винаги и във всеки събуждат някакъв емоционален отклик: страх, възмущение, възхита, съжаление. Надали има човек, който остава нереактивен, осъзнавано или не, към идеята за тях. Защо реагираме? Защото ни е познато. Малко или много, всяко човешко същество носи този модел в себе си. Човешка история, човешки отношения. Жив живот със сила и слабост. Живот – игра на надмощие, доминация и влияние.
Цената на Щастието
Има ли щастието цена? Как е възможно? Нима щастие, любов, здраве, късмет струват нещо? Никой не ги продава, че да си ги купим с пари. Така е, само че в света на обмен, не получаваме, ако не даваме. Ние живеем в свят на обмен, така че загуба на време е да се цупим, че нещата струват нещо, без значение дали са вещи или не. Всичко има цена и за всичко първо плащаме, после получаваме. Знаете ли защо?