Когато не си бил обичан Проблемът с любовта винаги идва поради една единствена причина – идеята „как трябва да бъдем обичани“. Преди „трябва“ стои „имам нужда“, а тази нужда се е появила като модел в детските ни години. Независимо кой в какво семейство е израснал, всеки е имал своите емоционални преживявания с получаването или не […]
20 заблуди, че печелим време 4
Как сами си губим времето? Завист. Надменност. Сравняването с другите. Живеене в миналото. Явлението „Драма куйн“. Ако вие не сте това, но срещате подобни образи, как те да не отнемат вашето време и да не оцеляват на ваш гръб?
Изкуството да бъдеш някой друг
Зa да бъдеш себе си, се иска смелост, кураж и сила. Защо? Пак ще напомня: Защото не са много онези, които ще срещнеш по пътя си. Ако е много силно чувството ти за принадлежност към групата, ще си следваш правилата на стадото и ще си плащаш данъка за това. Някой ще те води за носа, но пък няма да си сам на пътя. Е, няма да те води в твоята посока, а в своята си. Ще обслужваш чужд сценарий. Ще играеш масовка в нечий чужд филм, вместо главната роля в собствения.
Най-голямата лъжа
„Много добре те познавам!“
Чували ли сте някога нещо подобно? Е, това е най-голямата лъжа. Най-голямата заблуда, повод за разпри и битки. Някой да знае по-добре от теб кой си ти и какво е добре за теб?
Целият ни живот е разположен между знание и незнание. Знанието ни заблуждава, че сме нещо повече от някого и ни вкарва в капана на „погубващото его“. Незнанието пък е най-страшния ни страх. Има ли нещо по-плашещо от неизвестното? Познаваме нещо си от някого – от преди малко, от преди, от миналото. Кое точно ни кара да вярваме, че знаем и го познаваме?
Прошка на килограм
Някой те е наранил, разочаровал, изненадал неприятно. Боли те, тъжно ти е, страдаш. Отново разбираш, че не можеш да контролираш живота и си безсилен. Имаш си своя справедливост и тя не работи. „Лоши“ хора получават радости, „добрите“ страдат. Нима е възможно да простиш някога за нещо, за която и да е рана? А, можеш ли да смениш себе си, миналото си, да промениш хората, света? Можеш!
Как да медитирам?
Събират се посоките, изчезват времената и се случва онази тишина, покой, релакс, безвремие…Колкото и да искам да избягам от моите опитности, все тях ще ви поднасям, защото аз това имам. Медитиране е само и единствено ваша лична опитност. Няма смисъл да сравнявате и сверявате. А, когато казвам, че където отиваш, оттам трябва да дойдеш, имам предвид, че ви е нужно някакво относително спокойствие и равновесие, за да влезете в „храма на душата“ си.