Пътеводител по осъзнаване от Калина Стефанова
Думите „жертва“ и „насилник“ винаги и във всеки събуждат някакъв емоционален отклик: страх, възмущение, възхита, съжаление. Надали има човек, който остава нереактивен, осъзнавано или не, към идеята за тях. Защо реагираме? Защото ни е познато. Малко или много, всяко човешко същество носи този модел в себе си. Човешка история, човешки отношения. Жив живот със сила и слабост. Живот – игра на надмощие, доминация и влияние.
Има ли щастието цена? Как е възможно? Нима щастие, любов, здраве, късмет струват нещо? Никой не ги продава, че да си ги купим с пари. Така е, само че в света на обмен, не получаваме, ако не даваме. Ние живеем в свят на обмен, така че загуба на време е да се цупим, че нещата струват нещо, без значение дали са вещи или не. Всичко има цена и за всичко първо плащаме, после получаваме. Знаете ли защо?
Оставяш ли нещата за последния момент? Вярваш ли, че с това печелиш време? А раздаваш ли се за другите безкрай с надеждата, че това е много добро нещо? Все още ли мислиш, че ако си вършиш всичко сам, ще си спестиш време? За тези и други заблуди, че печелим, а всъщност губим време, можеш да прочетеш в цялата статия. Очаква те и любима приказка от Хорхе Букай.
Зa да бъдеш себе си, се иска смелост, кураж и сила. Защо? Пак ще напомня: Защото не са много онези, които ще срещнеш по пътя си. Ако е много силно чувството ти за принадлежност към групата, ще си следваш правилата на стадото и ще си плащаш данъка за това. Някой ще те води за носа, но пък няма да си сам на пътя. Е, няма да те води в твоята посока, а в своята си. Ще обслужваш чужд сценарий. Ще играеш масовка в нечий чужд филм, вместо главната роля в собствения.
Събират се посоките, изчезват времената и се случва онази тишина, покой, релакс, безвремие…Колкото и да искам да избягам от моите опитности, все тях ще ви поднасям, защото аз това имам. Медитиране е само и единствено ваша лична опитност. Няма смисъл да сравнявате и сверявате. А, когато казвам, че където отиваш, оттам трябва да дойдеш, имам предвид, че ви е нужно някакво относително спокойствие и равновесие, за да влезете в „храма на душата“ си.
И все пак, тайно си мечтая за един по-добър свят. Този, в който ти уважаваш мен и аз уважавам теб, вместо да се поправяме. Кой съм аз, че да знам по-добре за теб, кой си ти че да знаеш по-добре за мен?