Проблемът с любовта винаги идва поради една единствена причина – идеята „как трябва да бъдем обичани“. Преди „трябва“ стои „имам нужда“, а тази нужда се е появила като модел в детските ни години. Независимо кой в какво семейство е израснал, всеки е имал своите емоционални преживявания с получаването или не на любов от своите родители и по-широкия семеен кръг. От там са нашите спомени, наблюдения, идеали, мечти, разочарования, вярвания, модели.

Детето, както и всичко друго, е дар. „Дар, на който можеш да дариш, но това не те прави цялостен, завършен смислен или обратното, щом го нямаш.“  – написах това на един 8 март, когато се скъса по шевовете социалната мрежа от щастливи жени, че са майки. То не бе „смисъла на живота„, то не бе […]

Рано или късно, трябва да се предадем като родители, да освободим детето си от мечтите ни, амбициите, плановете, страховете, традициите, семейството. За да образува нови партньорства, за да е в състояние да създаде ново семейство, то е нужно да е свободно.