Пътеводител по осъзнаване от Калина Стефанова
Скочих от стола, взех едно въже за скачане, което стоеше захвърлено в ъгъла и започнах неистово да удрям по дюшека на леглото. Удрях и плачех. Плачех и чистех душата, сърцето, ума, тялото. Изхвърлях, освобождавах. Правех избора:
„Няма да живея в болка.“
Беше първото нещо, което същността ми подсказа като стъпка към приемане на промяната. Разбира се, че първо ще се разгневя, защото бях сърдита на целия свят.
Хейтърството си е чиста омраза. Можеш да бъде умен или тъп „хейтър“, ама все си е омраза. Омразата е емоция. Нещо я е причинило, нещо ни я напомня, събужда, но само ние си я отглеждаме, носим и най-вече СИ ДОСТАВЯМЕ.
Всеки може да причини болка на някого и всеки може да прости. Всеки. Няма по-добри и по-лоши. Има по-неосъзнати и по-осъзнаващи. Нужна ли е прошката? Не зная. На вас нужна ли ви е? Този текст, упражнение и медитация са за онези, които осъзнават необходимостта от прошка. Онези, които все още копнеят за мъст и наказание, за въдворяване на справедливост по техен или други начини, точно сега, все пак имат шанс да прозрат ненужната тежест на обидата, безсмислието на товара от миналото, унищожителната сила на спомените и най-вече потенциала на живота след прошката.
Има ли щастието цена? Как е възможно? Нима щастие, любов, здраве, късмет струват нещо? Никой не ги продава, че да си ги купим с пари. Така е, само че в света на обмен, не получаваме, ако не даваме. Ние живеем в свят на обмен, така че загуба на време е да се цупим, че нещата струват нещо, без значение дали са вещи или не. Всичко има цена и за всичко първо плащаме, после получаваме. Знаете ли защо?
Някой те е наранил, разочаровал, изненадал неприятно. Боли те, тъжно ти е, страдаш. Отново разбираш, че не можеш да контролираш живота и си безсилен. Имаш си своя справедливост и тя не работи. „Лоши“ хора получават радости, „добрите“ страдат. Нима е възможно да простиш някога за нещо, за която и да е рана? А, можеш ли да смениш себе си, миналото си, да промениш хората, света? Можеш!
Епизод Пети от „Да живееш…“ Нещастен Да си нещастен е по-популярно. Добре са ми познати Завистта, Тъгата, Самосъжалението, Самолюбието. Познавам ги, защото съм ги живяла и днес ги разпознавам в мен и извън мен. В живота си, обаче съм научила, че каквото живееш това и разпръскваш, посаждаш, отглеждаш, береш и ядеш…в това и живееш. Ние сме производители […]