Ако се вслушате в ежедневната реч, ще разберете, че времето може да минава, да лекува или да лети. Ще установите също, че времето е нещо, което даваме или взимаме, спестяваме или харчим, прекарваме, пазим, прахосваме, убиваме, губим. Много често, почти без да се замислим, говорим за нашите взаимоотношения с времето чрез метафори: „времето ме притиска“, „скаран съм с времето“, „не знам как ще съм с времето“, „времето ме изнервя“, „нещо не мога да се оправя с времето“

Метафорите не са запазена марка на поетите, те са част от разговорния ни език, защото са лесен и разбираем начин да си обясним абстрактни понятия като пространство или време. Независимо с какви думи ще го изразим, ние „общуваме“ с времето (и времето общува с нас 🙂 ).