Калина Стефанова

Партньори или противници? Обединете усилия с Времето, като съчетаете рационалния и емоционалния подход, за да развиете свои индивидуални, практически умения за управление на времето.

Заповядайте на нашите събития, да потърсим заедно и в партньорство отговори.

ВРЕМЕТО КАТО ПАРТНЬОР
или
Умения и стратегии за партньорство с Времето

Лекция на 31 май 2018 г. от 19 до 21 часа и
практически семинар на 3 юни 2018 г. от 14 до 17 часа, в SOHO, ул. Искър № 4, София
Съдържанието е разпределено така, че да можете да посетите двете събития заедно или поотделно.

Водещи: Калина Стефанова и Бианка Йовова

Ако се вслушате в ежедневната реч, ще разберете, че времето може да минава, да лекува или да лети. Ще установите също, че времето е нещо, което даваме или взимаме, спестяваме или харчим, прекарваме, пазим, прахосваме, убиваме, губим. Много често, почти без да се замислим, говорим за нашите взаимоотношения с времето чрез метафори: „времето ме притиска“, „скаран съм с времето“, „не знам как ще съм с времето“, „времето ме изнервя“, „нещо не мога да се оправя с времето“…

Метафорите не са запазена марка на поетите, те са част от разговорния ни език, защото са лесен и разбираем начин да си обясним абстрактни понятия като пространство или време. Независимо с какви думи ще го изразим, ние „общуваме“ с времето (и времето общува с нас 🙂 ).

„Времето е личност!“ – е един цитат от „Алиса в страната на чудесата“ (Луис Карол), който вдъхнови идеята и подготовката на тези събития – лекция и практически семинар. Подбрахме и структурирахме съдържанието на двете части така, че да са независими, за да могат да бъдат посетени както заедно, така и поотделно, според вашите предпочитания към рационалния или емоционалния подход за справяне с житейските задачи. Предлагаме една различна, интересна и изключително практична гледна точка към важния въпрос за недостиг на време в забързаното ежедневие на градския човек.

– Мисля, че бихте могли да употребите времето си за нещо по-полезно — каза тя, — отколкото да го хабите, като задавате гатанки, които нямат отговори.
– Ако познавахте времето така добре, както аз го познавам — каза Шапкарят, — нямаше да кажете, че го хабим. Времето е личност. Не може да се хаби една личност.
(„Алиса в Страната на чудесата“ – Луис Карол)

Времето няма как да бъде изхабено, защото в него винаги нещо се случва. И чрез това „случване“, Времето ни задава гатанки. И в хубавите, и в лошите моменти, времето ни поставя въпроси. Не можем да го спрем, защото Времето е “друга личност“, извън нас. Можем да търсим отговорите на тези въпроси, ако пожелаем. Сами, или в партньорство с Времето – като във всяко взаимоотношение.